Главният урок на Монтесори

Когато за първи път се сблъскаш с историята на педагогическата методика на Мария Монтесори е невъзможно да не те порази факта с каква ненавист са се отнасяли към нея идеолозите на всички тоталитарни режими на миналото столетие. Едва идвайки на власт и Мусолини, Сталин и Хитлер веднага издават заповеди за закриване на Монтесори училищата, започват преследвания на Монтесори педагозите и на привържениците на тази методика. И това не е учудващо - та нали ключовата дума в лексикона на великия педагог и хуманист на 20-ти век Мария Монтесори – е „СВОБОДА“.

Целта на своя живот Монтесори вижда във възпитанието на свободни, независими, самостоятелно мислещи хора, умеещи да приемат решения и да носят за тях отговорност.

След упорит труд отваря врати първата "Сasa dei bambini"
Още в самото начало Монтесори разработва специални упражнения развиващи речта посредством тренировка на финната моторика на пръстите, там има нервни окончания , които стимулират речевите центрове в кората на главния мозък. Били измислени специални пособия и игри с помощта, на които учениците на това необичайно училище можели да изучават околния свят на базата на собствения си сензорен опит. Tака Монтесори започва да изработва своите уникални дидактически пособия .Какво е било удивлението на учители и родители, когато с помощта на материалите разработени от Монтесори децата се научили да четат пишат и смятат по-рано от своите връстници от традиционните училища.

Монтесори счита , че главната задача на възпитателя  е да създаде активна развиваща среда, в която да няма случайни предмети и детайли. Всеки елемент от тази среда трябва да изпълнява строго определена функция. Едва ли не първото, което прави Монтесори в своето училище е да изхвърли веднъж за винаги Негово Величество Чина, което както тя предполага ограничава не само двигателната активност, но и познавателните способности на детето. От тогава в Монтесори клас, чиновете се заменят с леки масички и килимчета, които детето може самостоятелно да пренесе по свое желание във всеки ъгъл на стаята . Ден след ден наблюдавайки деца от различна възраст Монтесори внедрява дидактическите пособия и материали , избира оптималната форма на масичките и столчетата. От нейното внимание не се е изплъзнал и най-малкият детайл. Има сведения, че повече от 70 % от материалите в процеса на експерименти тя е отхвърлила оставяйки само това, което дава действително много добри резултати . Затова не напразно материалите и пособията, които са издържали проверката на времето често наричат „златен материал на Монтесори”.

Но главното в системата на Монтесори не са пособията и методиката, главното – това е Детето! Единствено, уникално и неповторимо ! И като уникално в своя род, то има право на индивидуална, създадена лично за него система на обучение . Но откъде да се вземе тази система. Не е възможно да се постави учител до всяко дете. И въпреки това Монтесори  обучава по индивидуални програми по 40 деца едновременно.

Как е ставало това? Тя просто  предоставя на всяко дете възможността самостоятелно да разработи за себе си своя индивидуална програма за обучение, да избере с какво, кога и как да се занимава в развиващата среда, създадена от педагозите.

Системата на Монтесори предоставя на всяко дете истинска, безгранична свобода на избор. Всяко дете тук може по собствено желание да реши  с какво иска да се занимава днес - със смятане, география или четене, да пере или да посади цвете. 

Но – свободата на всеки човек свършва там, където започва свободата на другия!
Този основен принцип на съвременното демократическо общество е въплътен в педагогиката на  Монтесори почти 100 години назад, когато големият свят е бил още толкова далече от истинската демокрация.
Затова даже 2-3 годишните  деца в Монтесори градините отлично знаят, че не трябва да шумят и да пречат, когато другите деца край тях са потънали в размисли върху работата с интересен материал, че работейки те непременно трябва да приберат игрите и материалите на рафта от където са ги взели и да почистят след себе си, за да бъде после удобно и приятно на тези, които ще се занимават след тях.

В Монтесори училището няма традиционно деление по възрасти. В една група се занимават деца от различна възраст. Новодошлите в училище лесно усвояват приетите тук правила на поведение гледайки от тези, които са отдавна вече тук. По големите предават опита си на по-малките показват им правилата на дидактическите игри, буквите, помагат им. Да, да! В това удивително  училище децата сами се учат един друг. А какво прави учителят? Той презентира монтесори материалите на едно или няколко деца, внимателно наблюдава групата и води индивидуален дневник за работата на всяко дете и се включва само тогава, когато някой от децата се обръща към него за помощ или особено се затруднява в работата.

Стаята, в която е разположен Монтесори клас е разделена на 5 зони, в които е групиран тематическия материал.

В зоната на практическия живот детето се учи да обслужва себе си и другите. Тук може наистина да изпереш нещо в легенче, да нарежеш зеленчуци на салата, да почистиш обувките си.
В зоната на сензорното развитие детето се учи да различава предмети по определени признаци. Тук се намират материалите развиващите тактилните усещания, зрение, слух, обоняние.
В математическата зона се намира материал, който ще помогне на детето да усвои понятията количества, и неговата връзката със символите, ще се научи да изпълнява математически операции.
В езиковата зона децата се учат на четене и писане.
И накрая остава зоната, която най-често наричат космическа. Тук детето може да получи първите престави за околния свят, за взаимовръзките и взаимодействията на  явленията и предметите, за историята и културата на различните народи.

Всички Монтесори материали са удивително конкретни и нагледни и позволяват на детето не само  просто да приеме за верни думите на учителя, а на основание на собствения си опит да се убеди, че в стотицата има десет десетици, а два пъти по две наистина са четири, и земята действително се върти около слънцето, а не обратно.

Огромно внимание Монтесори отделя на обучението на децата да се самообслужват твърдейки, че детето което умее ловко да  завърже собствените  си  обувки  и  да закопчее якето си  не само придобива безценен опит на самостоятелност и отговорност, но и развива тези мускули, които са необходими за овладяване навиците на писменната реч.
Може да се каже още много за системата на възпитание на Монтесори.
Плюсовете на Монтесори педагогиката са безусловно и очевидно доказани във времето.  Монтесори педагогиката великолепно развива аналитическите способности, логиката, финната моторика.

Но даже и това не е най-важното. Да си спомним основната дума в системата на Мария Монтесори – СВОБОДА! Свобода  на мислещия, образован човек, умеещ да отговаря за себе си и своите постъпки, човек уважаващ и правото на другите хора на такава степен на свобода.

Прочетете внимателно трудовете на великата Монтесори и опитайте да видите своето дете през нейните очи: то е уникално и неповторимо, то е надарено от природата с безгранични възможности и жажда за знания , и задачата на любящите и мъдри родители е да уважават правото на детето да бъде самото себе си, ежедневно или ежечасно, да създават за него развиваща среда, в която то може да удовлетвори своята любознателност, плавно и тактично да го направляват по пътя на познанието, пълен с радостни открития и озарения.

Ето това е главният урок на Мария Монтесори.