Логопедичен кабинет

Предмет на дейност на логопедичния кабинет са превенцията, диагностиката, рехабилитацията и корекцията на всички видове комуникативни нарушения при деца от предучилищна възраст и ученици. Диагностиката е базирана върху основните методи за изследване на речевите нарушения – изучаване на документацията, анамнеза на актуалното състояние, диагностична беседа, анализ на продуктите от дейността на децата и други. При постъпването в логопедичния кабинет с всяко дете се провежда пълно логопедично изследване – гнозис, праксис, импресивна и експресивна реч, след което се поставя диференциална логопедична диагноза, на базата на която се изготвя план за индивидуална логопедична терапия. В нашият детски център работим с деца с всички говорни и езикови нарушения:
•    Нарушения на артикулацията (дислалия)
•    Нарушения на темпа и ритъма на речта (заекване)
•    Езикови нарушения (алалия)
•    Специфични нарушения на способностите за учене
•    Нарушения в писмената форма на комуникация
•    Аутизъм
•    Гласови нарушения
•    Ринолалия
•    Дизартрия
•    Хиперактивност
•    Нарушения на слуха и говора
•    Генерализирани разстройства на развитието.
Организират се индивидуални терапевтични сесии с  деца.

Терапиите, които прилагаме, са артикулационна, фонационна, дихателна, арттерапия, музикотерапия, игрова терапия, приказкотерапия, използване на йога упражнения при логопедичната терапия.
Арттерапия – ателиета изкуства – работа с глина и пластелин, моделиране, рисуване с темперни и акварелни бои, оригами, рисуване върху стъкло, рисуване с пръсти. Целта на тези ателиета е да развиват въображението, фината моторика, възприятията и творчеството при децата.
Работата на логопеда е съвместно с педагозите от детската градина.

Какво е логопедията?

Логопедията е наука за езиковите и говорните нарушения, причините за появата им и тяхното развитие. Тя се занимава с диагностика и терапия на комуникативните нарушения.
Логопедът е едновременно диагностик, психолог и педагог. Той установява причините, вида и степента на езиково – говорно нарушение, поставя диагноза, избира и прилага адекватна терапевтична програма за преодоляването му, като използва индивидуален подход към всяко дете.

Нуждае ли се детето от логопед?

Един от най-големите страхове на всеки родител е детето им да има проблеми с говора. Ето защо някои от тях бързат още докато детето едвам е проговорило да го водят на логопед. В повечето случаи – безпричинно. Но кога тогава детето ви се нуждае от Логопед?

Кога детето проговаря?

На годинка децата вече си боравят с няколко елементарни думи, а след това речта им започва скорострелно да се развива. На 3-годишна възраст вече децата могат да водят смислен диалог и да образуват изречения. А към 5-6 годинки децата вече боравят спокойно с думите, които възрастните обичайно използват в ежедневната си реч.

Кога да заведете детето на логопед?

Ако детето произнася само звуци, но не и думи до навършване на годинка, до две годишна възраст продължава да използва само няколко думи и то трудно разбираеми за околните, на три е неспособно да общува с цели изречения, а на 5-6 годинки не умее да произнася л и р, то може да посетите за всеки случай логопед. Детето трябва плавно да преминава през преходите на развитие на речта му и да не изостава осезаемо от връстниците си. В противен случай му е нужна специализирана помощ от логопед.  В случай, че детето ви заеква , също е важно да го заведете на преглед, така че логопедът да изясни причините и начините за справяне със заекването. Ако детето расте в дву- или многоезична среда, е желателно да се консултирате с логопед.

Колкото по-рано започнат да се лекуват говорните проблеми, толкова ефектът ще бъде по-добър, бърз и дълготраен.

Защо детето има говорен проблем?

• Има по-слаб слух и това му пречи при възприемането на нови думи.

• Бърка близки звукове като в и ф.

• Подражава на вашата реч, а вие подражавате на бебешката. Попадате в затворен кръг, в който на детето му е невъзможно да усвои речта а възрастните, тъй като те „гугукат“ на бебето, а не му говорят.

• Ако мисълта на детето тече по-бързо, отколкото то е способно да говори, е възможно да се губят думи и фрази от речта на детето в стремежа му да каже наведнъж всичко, което си мисли. Но това не бива да ви притеснява.

• Децата подражават на възрастните и особено на най-близките си. Ето защо, ако член от семейството има говорен проблем, детето може да „се зарази“.

• Вродена аномалия (широко разстояние между зъбите, къса подезична връзка, обратна захапка, деформации на устните и небцето и т.н.) може да доведе до говорни проблеми.  

• След носене на шина или брекети в редки случаи може да се появи говорен проблем.

·                                       

       Развитието на речта преминава задължително през всички тези етапи и е индивидуално за всяко дете.Продължителността им може да варира, като за нарушение се говори, когато се наблюдава закъснение на даден етап с повече от 6 месеца от общоприетите норми.

Комуникативните нарушения представляват отклонение в речта на говорещия от езиковата норма, приета в дадена езикова среда. В детска възраст биват:

Артикулационни нарушения – най–често срещаните комуникативни нарушения. Те се изразяват в замени, пропуски или изопачаване на съгласни звукове, като най – често това са „Р”, „Л”, „С”, „З”, „Ц”, ”Ш”, „Ж”, „Ч”. Неправилното произношение на звуковете след 5 годишна възраст при дете с интелект в норма, се приема за нарушение.

Заекване – нарушение на плавността на речта, което се смята за трудно отстранимо и често даващо рецидив. Речта е накъсана. Наблюдава се повторение или удължаване на звукове, срички, думи. Най – често се проявява от 2 до 5 години.

Нарушения на писмената реч – изразяват се в допускане на грешки при писане и четене, които биват: замени, пропускане, добавяне, разместване на букви, неправилно изписване на графеми, произволно накъсване или съединяване на думи, пропускане или изкривяване на редовете при писане, диагонално четене, бавен темп на писане и четене, граматически грешки.

Алалия /общо недоразвитие на речта/ - пълно отсъствие или грубо недоразвитие на речта. Характерно е късното проговяране. Наблюдава се изразено отклонение от нормата на всички страни на речта – артикулация, речников запас, граматика.

Ринолалия – нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в следствие на вродени цепнатини на устната и/или носовата кухина. Наблюдават се носов тембър и специфични особености на произношението.

Дизартрия – изразява се в нарушения на дишането, фонацията, артикулацията и плавността на речта в следствие на детска церебрална парализа.

Детска говорна апраксия – изразява се с разстройство в дишането, фонацията, прозодиката и артикулацията.

Фонационни / гласови / нарушения – изразяват се в пълна загуба на глас, патологични прояви на неговата сила, височина и тембър или „гъгнив глас”.

Горепосоченото далеч не изчерпва многообразието на езиково-говорните нарушения. По-важното е да се види, да се разбере, че има проблем, той да се приеме от родителите и учителя и да се потърси навреме логопедична помощ.